Sunday, September 9, 2018

Не е нормално майка да кърми на обществено място



Из виртуалното пространство обикаля една снимка. На нея някаква жена кърми бебето си в ресторант. Естествено, въпросът е за или против. Вероятно се досещате, че имаше мнения в двете посоки. Сега аз ще изкажа моето виждане.

Безспорно българката е жертвоготовна майка, но дали точно това показва снимката? Внушението е: ето, пренебрегва неудобството да се разголи пред толкова хора, разваля приятното изкарване в заведение и тн, всичко в името на детето. Ами първо, в наши дни трудно ще намерите срамежлива жена, на която й е проблем да се разголи. Bижте как се натискат за "Плейбой" и като не ги огрее, даже се сърдят. Второ, ако толкова е загрижена за детето, няма да отиде на заведение, а ще е примерно на пейка в парка. Ако е късно вечерта, ще са си у дома, а бебето ще е в креватчето. Нали? Явно не е чак толкова готова да се лиши от скитосване.

Какви са настроенията можете да прочетете в
Майки се изказват за кърменето на обществено място
Дори можете да гласувате.

Жената на снимката е обърната назад, т.е. явно се оглежда, очаквайки някой да й направи забележка. Ако това се случи, ще има повод да се представи за неразбрана героиня. Ако не се случи, най-малкото ще види кой я зяпа, т.е. търси начин да е център на вниманието. Намирам го за жалко.


Знам няколко жени, които имаха навика да кърмят децата си на обществено място. Общото между тях е, че всяка имаше по няколко любовници, с които скитосваха, а за децата се сещаха, когато трябваше да искат пари от бабите или за някаква показност от типа "Вижте ме каква майка съм". През останалото време свиреха на струната "Може да съм майка, но съм и човек, затова имам право да си поживея" и тичаха при любовниците си.

Не вярвате, че се случват такива неща? Ето един пример:
Майка заряза децата си заради любовник

След като описах тази особеност на човешкото лицемерие, сега мога да обобщя. Не е нормално да кърмиш в ресторант, това е истината. Ако го приемем, някоя жена може да реши да мине на по-хард ниво и да смени памперса на бебето. Това вече ще е великолепна гарнитура към вечерята на останалите клиенти. Някои казаха, че било човешко. Да, но не всяка човешка нужда се удовлетворява пред публика. Дали ще е толкова човешко, ако разхайтена двойка реши да осъществи съвкупление пред очите на случайните посетители в ресторанта? Сещам се за цяла редица подобни примери, но не искам да ги описвам.

Важно от сайта

Sunday, September 2, 2018

Бойко Борисов отново доказа, че е велик държавник



Каквото и да си говорим, България не е имала политик като Бойко Борисов. Преживели сме и други трагедии, но след тази край Своге за пръв път цели трима министри подадоха оставки. Те са достойни хора и предполагам сами щяха да го направят, но не можем да подминем факта, че Бойко Борисов не се поколеба да ги поиска. Видяхме ли опити за замазване, както са правили други политически формации? Никакви. Коя друга партия може да се похвали с такъв лидер, а и с такива отговорни министри?
Hашата отговорност е ясна, бе лаконичен регионалният министър Николай Нанков, както можете да видите от линка:
Борисов взе безкопромисно решение


Това не е единствения пример за висш пилотаж в политиката. Наскоро Ангела Меркел поиска да ни върне бежанци, но получи катeгоричен отказ. Познайте от кой? От Бойко Борисов. Приятелството си е приятелство, обаче политиката е друго и нашият премиер, слава богу, умее да ги разграничава. Пак уникално - не сме го виждали нито преди, нито след 1989г. Как да не благодариш на господ, че имаме такъв държавник?

Ход на Борисов, който ни поставя като фактор в Европа



Просто няма място за спор, но както става обикновено, има и недоволни. Кой, ако не Корнелия Нинова, ще си изсмуче нещо от пръстите? Като няма какво друго, обвини Борисов, че близо година не е стъпвал в Парламента. Абе, другарко, ти като седиш в Народното събрание, да не си свършила някаква полезна работа? Защото постиженията на премиера са всеизвестни, а твоите никой не е видял. Добре, че Цветан Цветанов както обикновено е стабилен като танк и отговори подобаващо.
Цветанов: Няма друг политик като Бойко Борисов


Важно от сайта

Monday, February 26, 2018

Истината за Гинка и ЧЕЗ



Понякога не е нужно да разполагаш с много информация, за да разбереш истината. Достатъчно е да мислиш логично. Например: възможно ли е Гинка да купи ЧЕЗ без да е поставено лице на скрития собственик? Не, категорично не е възможно и който твърди обратното, има причина да лъже.

Какво знаем за Гинка Върбакова? Само едно: че е приятелка на енергийния министър Теменужка Петкова,  вече подала оставка (някои твърдят, че са й я поискали). Теменужка е кума на Гинка. Това само по себе си е достатъчно доказателство за наличието на някаква задкулисна мръсотия, която просто трябва да бъде разкрита. Гинка и Теменужка със сигурност я знаят и според мен са длъжни да я разкажат, но ако смятаха да го направят, едва ли щяха да извършат сделката.



Тук има бомба: Гинка твърди, че макар да са  приятелки от 20 години, Теменужка не знаела за сделката. Говорим за енергийния министър, за многомилионна сделка с енергийно дружество, за приятелки от двайсет години (за всяко семейство най-близки са кумовете - понякога си споделят дори практики от леглото), но видиш ли, едната не знаела. Това е очевадна лъжа, а щом има една лъжа, вероятно има и други. И щом някой лъже, значи е гузен. А може да е гузен само ако е извършил нещо нередно.

Какъв човек е способен да купи компания като ЧЕЗ? Преди всичко човек с много пари. Ако не са ти проблем 320 милиона, няма начин да останеш скрит за обществото и днес нямаше да се чудим коя е Гинка и откъде изникна. Второ: човек с опит в едрия бизнес. Гинка може да се е занимавала с разни дреболии, но нищо мащабно, иначе щеше да присъства някъде по базите данни.

Всъщност не Гинка Върбакова, а нейният съпруг Славчо Върбаков движи семейния бизнес. Сега той е в сянка, защото преди години е бил разследван от ДАНС заради импулсни номера, ощетили БТК с милиони левове (кражбата и измамата са нещо нормално за бизнеса в България). После е управлявал фалиралата фирма "Атлас 3 Груп". Самата Гинка Върбакова потвърди за разпродадени от съдия-изпълнител активи на семейството, но го определи като нормално за частния бизнес. За 2016г активите на семейната фирма са 90 000лв и са отчели загуба от 11 000лв. Значи това семейство е разследвано от ДАНС и отчита загуби. Hе знам за вас, читатели, но аз вече се страхувам за бъдещето на ЧЕЗ.

Като завършек мога да добавя, че Яромир Тесарж, собственик на доставчика на ток за Северна България "Енерго Про", заяви: за 20 години бизнес в Източна Европа  не бил виждал нищо подобно - такава задкулисност, липса на прозрачност, толериране на определен кандидат, който в крайна сметка печели търга.

Между времето за написване на този постинг и публикуването му видях нещо шокиращо: самата Гинка Върбакова изрече по телевизията "оШФорни компании". Ако беше грешка на езика, сама щеше веднага да се поправи. Но няма такова нещо. Следователно Гинка не знае как се произнася въпросната дума. Вече се питам къде е живяла тази жена досега. Фирми, бизнес, договори  - подобни неща са далече от невежата й главица. Представяте ли си тя да прави нещо по-мащабно от пазар в кварталната бакалия? Няма съмнение, че зад нея стои някой. А щом този някой не се показва, значи не му е чиста работата.



Thursday, September 10, 2015

Родители-садисти





Безброй пъти съм го виждал. Има изключения, но колкото и да се самозалъгват родителите, че се отнасят еднакво, почти винаги имат предпочитания към едното дете за сметка на другото. Рядко го осъзнават, затова обикновено смятат, че не се отнася за тях. Предлагам случаи, които лично съм наблюдавал. Сменям само имената.

Жоро и Ива са брат и сестра. Той е с две години по-голям. Скромно момче, отличник. Рядко ходи по купони и не иска пари за глезотии. Дори за дрехи не дава, защото предпочита да износва старите. Ива е на обратния полюс – слаба ученичка и разглезена прахосница.

Едно от любимите занимания на сестрата е да дразни и обижда брат си. Последният търпи дни наред, надявайки се родителите да реагират, но те не го правят. Заради бездействието на майката и бащата Жоро в един момент опитва да се защити сам. Родителите сякаш само това чакат и го обвиняват, че тормози сестра си. Дори за извинение дават още пари на Ива, нищо че вече е получила в пъти повече от брат си.




Васко и Павел са братя. Първият е по-голям, но сякаш са си разменили местата – баткото е комплексиран страхливец, който в шести клас все още кара майката да му връзва връзките на обувките и вика по-малкия да го пази, когато отива до тоалетната. Чрез лиготии, неприсъщи за възрастта му, и словоизлияния от сорта “Мамо, цункай ме” Васко печели привилегии, влизайки под кожата на майка си. Колкото е страхлив навън, толкова е брутален вкъщи към брат си. Кара го да му слугува, да му прави сандвичи, да му раздига масата след хранене, да му носи вода. Всичко това под благосклонния поглед на родителите.

Виждайки успеха на хитростите, Васко става още по-нагъл и ежедневно тормози малкия. Когато Павел си позволи да роптае, винаги се оказва виновен и наказан. Родителите не виждат нищо нередно в описаната безпардонна гавра.

Вариантите са много. Понякога синът е толериран, друг път дъщерята. Понякога големият, друг път – малкият. Общото е, че родителите никога не го отчитат и дори да им го опишеш, ще зацъкат възмутено с език, но няма да разпознаят себе си. Логично: ако виждаха грешките във възпитанието, нямаше да ги допускат. Убедени са, че точно те не ощетяват едното дете за сметка на другото и затова продължават ощетяването, чак докато жертвата порасне и намери сили да избяга. Тогава започват да се чудят къде са сгрешили, ама рядко осъзнават, че поведението им в продължение на години е било наниз от грешка след грешка.

Заблуждавате се, ако мислите, че това са единични случаи. Прекалено много са – поне 50%. Намалява ги само илюзията, че винаги се случва при другите. Себе си няма да погледнат. Ще оправдаят също роднини, приятели, понякога и съседи, вкарвайки всички под знаменателя “Децата имат нужда от контрол”. Обаче не казват защо контролът е само за сина, а дъщерята е разхайтена като маймуна, хваната от гората.


                                                                                              Важно от сайта - Ново

Култов филм




Wednesday, August 26, 2015

Мръсните игри в “Наследството на Гулденбургови”





Скоро по Нова телевизия пуснаха филма “Наследството на Гулденбургови” и имах възможност да наблюдавам неща, които преди години не забелязвах.  Тогава бях малък и не ме интересуваха подробности като наследство, алчни роднини, удари под пояса.

Мартин, патриарха на Гулденбургови, умира и шокира всички с оставеното завещание. Според дългогодишния закон на фамилията основен наследник е първородният син и всички са длъжни да го спазват, за което са положили клетва на 25 години. Законът е над личните пристрастия, но Мартин го нарушава, оставяйки като основен наследник втория си син Саша, който е първороден от втората съпруга Кристине. Ощетеният наследник Томас напуска демонстративно. Същото прави сестра му Евелин,  получила по-малко от останалите, понеже и тя е от бившата съпруга на стария граф.

Майката на починалия е крайно изненадана и подстрекава любимия внук Томас да заведе дело.



В другия лагер нещата са на обратния полюс. Вдовицата Кристине и децата й Нане и Саша  са доволни, защото получават повече от очакваното. Не ги интересува, че изобщо не им се полага. Нахално и лицемерно се крият зад номера, че такава била волята на починалия съпруг/баща.

Това не е първата измама на дъртия пръч Мартин.  Той години наред е лъгал всички и най-вече жена си, издържайки любовница, от която има син.  Като цяло е лицемерен селски хитрец, в чието поведение няма нищо аристократично. Мартин е човек, който с широко разтворени обятия приема и харчи благата на знатния си произход, но отказва да поеме задълженията. Въобще един алчен и безотговорен развратник, лавиращ между правилата с лицемерна усмивка и долнопробни хитрости.

Страшно мразя алчни златотърсачки като Кристине. Тя е от онези хора, заради които казват, че тихите води са най-опасни.  Не вдига шум, не спори агресивно, умее само едно – да прави “тъжна муцка”, гледайки с влажен кравешки поглед, за да предизвика съжаление и хората да кажат “Виж каква културна жена”.  Това я кара да се чувства като уравновесена аристократка. Такива обичат да заклеймяват младите и красиви момичета като блудници, за да прикрият собствените си мръсни мисли и долнопробни мераци.  Интересуват я само парите, представяйки го като “борба за децата”. Да, за тях също мисли, но преди всичко за себе си.

Повяхналата Кристине е обикновена долна проститутка, вярваща че принадлежи към висшето общество, понеже съпругът й е купил няколко маркови дрешки  и до последно е успявала да го лъже, че е единствен и незаменим за нея.  Гади ми се от такива бабички-златотърсачки,  които смятат, че на този свят съществуват само интересите на нея и децата й. Всъщност щом е влязла в аристократичната фамилия Гулденбург, нейно задължение е да спазва семейните закони. Но тя отказва.  По това прилича на починалия граф -  иска да лапа, лапа, лапа, а да не носи отговорност и да не се съобразява с другите.




Тъжна картинка.  Дали ще си обикновен човек или аристократ, алчността е натрапчив елемент. Много пъти съм го виждал по филми, книги и в действителност, като винаги ми се повръща от перверзията на този общовалиден калъп. На никой не му пука за починалия. Всички мляскат животински, тропайки алчно с лъжици по ковчега. Затова трудно вярвам, когато някой говори за добродетели. А писмо от мъртвец?  Видял съм достатъчно, за да знам, че честността и истинските чувства са рядкост.

Как се развиха кариерите на актьорите след приключването на сериала


                                                                                                               Важно от сайта