Inna

Земя на светци

Прието е да се казва, че няма безгрешни хора. По този повод се замислих всъщност колко хора и доколко често са склонни да признават грешките си? Изключвам дреболиите като “Ох, обърках се”. Имам предвид именно онези, в които сме склонни да обвиним държава, президент, премиер, приятели, роднини, дори Исус Христос, но не и себе си.

Според вас има ли много такива хора? Погледнете цялото си обкръжение и най-вече себе си. Как сте със самокритиката?

Според мен малко хора я броят за нещо важно, а в действителност точно благодарение на нея откриваме грешките си. Ако напълно отсъства, сме обречени да повтаряме един и същ гаф десетки пъти.

Моите наблюдения говорят, че малко хора виждат собствената си вина, когато става дума за нещо важно. Това ме кара да приема България като Земя на светци. Да, малко напомня безсмъртното парче на Ахат “Земя на слепци”. Хм, дали е случайно?

Важно от сайта