Безброй пъти съм го виждал. Има изключения, но колкото и да се самозалъгват родителите, че се отнасят еднакво, почти винаги имат предпочитания към едното дете за сметка на другото. Рядко го осъзнават, затова обикновено смятат, че не се отнася за тях. Предлагам случаи, които лично съм наблюдавал. Сменям само имената.
Жоро и Ива са брат и сестра. Той е с две години по-голям. Скромно момче, отличник. Рядко ходи по купони и не иска пари за глезотии. Дори за дрехи не дава, защото предпочита да износва старите. Ива е на обратния полюс – слаба ученичка и разглезена прахосница.
Едно от любимите занимания на сестрата е да дразни и обижда брат си. Последният търпи дни наред, надявайки се родителите да реагират, но те не го правят. Заради бездействието на майката и бащата Жоро в един момент опитва да се защити сам. Родителите сякаш само това чакат и го обвиняват, че тормози сестра си. Дори за извинение дават още пари на Ива, нищо че вече е получила в пъти повече от брат си.
Васко и Павел са братя. Първият е по-голям, но сякаш са си разменили местата – баткото е комплексиран страхливец, който в шести клас все още кара майката да му връзва връзките на обувките и вика по-малкия да го пази, когато отива до тоалетната. Чрез лиготии, неприсъщи за възрастта му, и словоизлияния от сорта “Мамо, цункай ме” Васко печели привилегии, влизайки под кожата на майка си. Колкото е страхлив навън, толкова е брутален вкъщи към брат си. Кара го да му слугува, да му прави сандвичи, да му раздига масата след хранене, да му носи вода. Всичко това под благосклонния поглед на родителите.
Виждайки успеха на хитростите, Васко става още по-нагъл и ежедневно тормози малкия. Когато Павел си позволи да роптае, винаги се оказва виновен и наказан. Родителите не виждат нищо нередно в описаната безпардонна гавра.
Вариантите са много. Понякога синът е толериран, друг път дъщерята. Понякога големият, друг път – малкият. Общото е, че родителите никога не го отчитат и дори да им го опишеш, ще зацъкат възмутено с език, но няма да разпознаят себе си. Логично: ако виждаха грешките във възпитанието, нямаше да ги допускат. Убедени са, че точно те не ощетяват едното дете за сметка на другото и затова продължават ощетяването, чак докато жертвата порасне и намери сили да избяга. Тогава започват да се чудят къде са сгрешили, ама рядко осъзнават, че поведението им в продължение на години е било наниз от грешка след грешка.
Заблуждавате се, ако мислите, че това са единични случаи. Прекалено много са – поне 50%. Намалява ги само илюзията, че винаги се случва при другите. Себе си няма да погледнат. Ще оправдаят също роднини, приятели, понякога и съседи, вкарвайки всички под знаменателя “Децата имат нужда от контрол”. Обаче не казват защо контролът е само за сина, а дъщерята е разхайтена като маймуна, хваната от гората.
Важно от сайта - Ново
Култов филм
